Walking on water with Nike outfit

Ако ходиш по водата, ще си помислят, че не можеш да плуваш…

I.V.A.N. to the rescue

On November 22, 2009, Ivan Kristoff received a call from the Mayor of the City of Gorna Oriahovica:
„Help! I fell off from the high cliffs and I am hurt…“ Within a few minutes the Mayor was air lifted and evacuated to safety.

Една история на Иван Кристоф

На 16 ноември,  2009, разбрах, че откритото от спасителите женско  тяло под връх Ботев в Стара планина отговаря на описанието на изчезналата в началото на миналата седмица 42-годишна учителка от Велико Търново.

Засипаното със сняг безжизнено тяло на Емилия Димитрова е било открито от 30-годишния планински спасител Ясен Долчинков в трудно достъпен склон под старопланинския връх, на около 4 часа път от хижа „Васил Левски“ над Карлово. Загиналата е била учителка в Природоматематическата гимназия във Велико Търново и участвала в туристически семинар за учители, организиран от местното туристическо дружество „Трапезица-1902″.
Жената бе в неизвестност от 8 ноември, когато напуснала хижата без телефон и екипировка. След като четиридневното издирване не даде резултат, за района на инцидента отпътува група от 15 опитни планински спасители от Велико Търново.

Изумих се да разбера, че многократно е било преустановенo издирването на жертвата и не е използвано издирване и спасяване по въздух. Завъртях няколко телефона и организирах поучителна демонстрация за извличане на пострадал от ръба на скала, закарването му на сигурно място и осигуряването на аварийна кола за транспортирането на „жертвата“ – Кмета на гр. Горна Оряховица, инж. Йордан Михтиев. И всичко това в рамките на „Златния медицински час“. В него бе включена бойната дрямка, пиене на кафе и изитонична напитка ISORAY на Биогейм, разглеждане от високо на  на околностите и забележителностите над гр. Велико Търново, Арбанаси, Замъкът „Калоянова крепост“ и др. Тъй като ми остана още време за да оползотворя времето за отреагирване в рамките на „Златния медицински час“ решихме с пилота на вертолета да отскочим до съседното езерце и да тестваме новата система за извличане на човек от вода. Като доброволец за тестване на системи в кофти ситуации и спасител – изпитател сам се определих за „жертвата“ която да се самоспаси в ледените води. Как ще извличаш пострадали и давещи се ако не си бил от другата страна на въжето? Дали и водоустойчивата екипировката на NIKE DRY-Fit ще ме предпази и изсъхне бързо…

Също така изпитах огромното желание да изпитам как би могъл, и за колко време би бил спасен приятеля ми Митко -  Грабчо, когато изчезна в морето след като спаси дете и се опита да спаси бащата. Тогава държавата се оказа безотговорно неподготвена да отреагира и спаси или издири телата на двамата мъже, които загинаха в опита си да спасят човешки живот. Всъщност тогава бе проявен акт на пасивно убийство от страната на спасителните служби, а поведението и начина по който тогавашната министърка на МИС Емел Етем е нарекла Габчо, направо си е за съд. Разбира се, никой нищо не направи по този въпрос…

Та навлязох аз в студената вода, за да раз-з-з-збера колко е смразяващо с-с-с-студен-н-н-но и плувах до центъра на езерото, за да се нормализира температурата ми с тази на водата. Така, както бих се чувствал все едно съм от отдавна във водата. Поставих се в ситуацията на удавения по време на учение спасител от военнен хеликоптер, когато поради неопитност и липса на установена сигнална комуникация с летателния състав  се получил фатален резултат. Тогава горкия човек се е опитвал да избяга от хеликоптера, който зависвал над него а долното въздушно течение го дави. Тоест създават се едни малки микорскопични но наситени пръски. С две думи ефекта от поливане с вода е същия, човека бяга от хеликоптера а той го следва. Жалко.

Сега разчитах само на факта, че ползвахме по-малка летатателна машина. Иначе трябваше да се гмуркам…. А точно този момент, с натапянето на главата си в леденно студената вода, не ми харесваше. Ето го и задаващия се вертолет. Хвърлиха ми спасителния пояс, но още като го видях във въздуха, че е почти пристегнат ми се смрази усмивката. Не стига, че едвам издържах на поетия и задържан въздух, но и не виждах добре от слънцето и пръските. Абе, кофти, ама реална ситуация. Моята любима тема.  Отгоре на всичко и почнаха да падат едни джиесеми от високо… Горкия видео оператор.

Самозакачих се и ме извлекоха като онази крава от кадъра във филма „Apokalipsis Now“. И всичко това стана само за няколко минути.

А колко хора бихме могли да спасиме ако ни се обаждаха от номер 112. При това аз си финансирам разходите…

_________________

22.11.09
“Спасяваха” кмет с хеликоптер

Човекът паяк спаси кмет

МотоЗона ООД представи идеята си за спасяване на мотористи

Иван Кристоф, управител на Мотозона ООД и МотоИталия ООД, представи идеята си за спясяване на мотористи, изпаднали в беда на труднодостъпни места. Със съдействиетo на приятелите мотористи на екипа от www.moto.bg, техническата подръжка на мобилната технология на Hewlett Packard и освежителни напитки на БИОГЕЙМ, бе осъществена мултимедийна презентация по време на концерта на група СИГНАЛ пред храм-паметника Александър Невски.

От все сърце благодарим на приятелите ни от NIKE, Superhosting.bg, Hillman.bg, HP Bulgaria, Biogame, Solitron.bg, Despark, Vivatel.bg, 1one.bg, www.gdstyles.com, motocompass.com, Boevski.com

Най-опасният сред седемте катерачески стила – solo

Седем на брой са различните стилове за катерене на чукарите – top rope, all free, yo-yo, red point, flash, on sight и, разбира се, solo. При top rope осигурителното въже идва отгоре, при all free – отдолу, но той по-често се използва при алпийския стил на катерене. Следва yo-yo, където след падане катеренето се подновява от последната точка, на която може да се закрепи, без да използва ръцете си. При red point стила, след като падне, катерачът е длъжен да издърпа въжето и да започне отначало. Flash стилът катери даден маршрут, който не е познат на дадения човек, но той има предварителна информация за него. При On Sight катерача също преминава за сефте през даден маршрут, но с тази разлика, че инфо за него и не наблюдавал как го изкачват други.

 Остана и най-опасният сред седемте катерачески стила – solo. Той остава резервиран само за най-печените скални катерачи, тъй като е изпитание за самия човек. Катеренето е без осигуровка.Лакатнишките скали: при тях има няколко катерачни района – Вражите дупки, Алпийска поляна и Септември и Кръста. Намират се в Искърското дефиле, на около 50 км от София до железопътната линия за Мездра.

 

До Вражите дупки се стига след преход около 25 минути от гара Мездра. Разположени са на река Пробойница, която е приток на Искър. Алпийска поляна пък е единствената, която можете да видите още със самото си пристигане на гарата. Също е разположена на реката, а едната й страна се нарича Червена стена. Септември и Кръста всъщност е иглата с паметника (построен в памет на антифашистите от 1923 г., хвърлени от скалите). Кръста е първата голяма кула вляво от Септември. Дотам се стига по хубава пътека, а маршрутите започват вляво от намиращата се в близост Ръжишка пещера. Това са любимите маршрути на софийските катерачи.

HP MINI LAPTOP IN THE FLYING ZONE

In 2007, HP has become a technological partner of the Bulgarian volunteer “Special Operations Services” – (S.O.S.) team. This non-profit organization initiated a series of test with innovative technology and mobile computing in the air. The founder of the SOS team, chose the HP smartphones and technology for his projects

HP IPAQ Data Messenger to the rescue

 

Ivan Kristoff’s HP IPAQ smartphone is as basic a tool for his business as his ropes, harness and camera.When you are dangling from rope 180 storeys up a skyscraper, using a digital camera to take pictures of a structural problem, an equipment failure is the last thing you need. That’s one of the reasons Ivan Kristoff made an HP IPAQ Data Messenger a basic tool in his business, Eiger Rope Access Work Inc. of Toronto.

 

 

“Usually, these are things you don’t really want to have to do twice,” he says. “My HP IPAQ is not only my contact and data base resource, its how I present reposts to my clients and how I capture visuals of my assignments. I just download those digital images to the HP IPAQ.”

Trained in his native Bulgaria in ropework techniques, mountain climbing and mechanical engineering, Mr. Kristoff has managed to combine all three in business.

“To examine a difficult-to-access structural problem on the exterior of a high-rise usually means a team of seven men working maybe for a week to rig a moving platform, lower it into place and then examine the problem area,” he explains. “If a property manager or a consulting engineer calls me, I go with my ropes, digital camera and HP IPAQ and get the job done in a 20th of the time.”

During Toronto’s cold snap in early January, 1997, a pipe burst outside the 37th floor of a downtown high-rise. Huge icicles were forming, some more than a metre long. If there were to start breaking loose, there was a good chance a passerby might be hit by a frozen bolt from the blue. It was an emergency.

“My goodness, it was cold, and the winds were up to 75 kilometers an hour,” Mr. Kristoff recalls. “I lowered myself down by rope and chipped all the icicles away. It was a challenge to keep them from falling.”

It was Mr. Kristoff who got the call form the building’s consulting engineer, he says, because his innovative concepts save time, money and headaches. “Work smarter, not harder, is my motto.”

That approach means he works only 66 days a year. The rest of the time he skydives, climbs mountains and trains national and international search-and-rescue organizations on a volunteer basic.

“I am a professional and assignments in the most professional way possible. That means using the technology business people expect. I got the HP smartphone in 2009 and I am thinking about updating. It’s as much a basic now as my ropes and harness, and camera. I use it to present all my reposrts. It impresses the clients.

It’s invaluable for storing data bases of contracts you bight ever need in a rescue situation. It may give you that life saving advantage.
“For me the HP IPAQ is my wallet. I take it wherever I go.”

Video: Ivan Kristoff, principal of Eiger Rope Access Work Inc., has invented maпу rappelling devices,hoist winch systeтs for hauling and lowering people, roре’ rollers and tactical wire саblе ladders. “Не is known as апе of the highest qualified roре access work technicians in North America and the top high rise rescue technician in the country.

Merciless testing of a minibook computer

At Eiger Rope Access Work Inc., we test everything to the extreme. What we subject ourmobile computers, cell phones and photo equipment, no other company dares to do.

In the world of Eiger, we talk crash, temperature endurance and even bullet proof ballistic tests. The demanding quality tests developed by Eiger are merciless. Just ask Gen. Boiko Borisov, the new prime minister of Bulgaria

Our work at extreme heights and critical situations require extensive testing of equipment and we go beyond the manufacture’s testing requirements. Our equipment undergoes rigorous testing for impact/water/corrosion/shock resistance, RF and magnetic protectionfor work in vertical environment of high powered transmitters. These are the most vigorous tests ever performed on laptops: hold onto your harnesses!

 

Photo: Ivan Krstoff pours water with ISORAY Energy Drink onto the computer

VIDEO:  SPIDERMAN BACKS UP GENERAL BOIKO BORISSOV FOR MAYOR
                 Gen. Boiko Borisov for Ivan Kristoff

ЦЕЛЕЙКИ СЕ НА ВИСОКО С HP IPAQ Data Messenger smartphone

Записки на Иван Кристоф
Чувствата които изпитвах вечерта преди да поставя първите стъпки на непокорените и недостъпните места на най-високата структура на планетата, не могат да се опишат. Първите дни когато стъпвах в неизвестното, изпитвах усещането на откривател на невероятна визуална перспектива и се наслаждавах на вълнението, че постигам нови висоти  във фотографията. Всеки, който смее да се изкачи на най-високия връх в сфераа си има нуждата от своя Тензинг Норгей да му помага. Особено по време на първото изкачване на най-високия връх построен от човешка ръка. Особено през зимата, когато трябва да се пребори с брутални ветрове, екстремални условия, смразяващ студ и да работи в нетипична обстановка. Но не и аз. Исках сам да изпитам това веднъж-в-живота преживяване. В обятията на непознатото, исках да менажирам сам цялия риск и критичните ситуации които възникват и трябва да се решат на момента.

Винаги сам си тествам иновативните технически методики и процедури на изпълнение на дейности с въжени операции в опасна среда. Няма от кого да се уча, защото никой преди мен не е стъпвал, тама където ме изпращат едни от най-добрите инжинери- консултанти на планетата. За тях бях едно опитно зайче, което ако оцелее, ще им покаже начина по който могат да се решат проблеми, за които не са се намирали решения.

Придобивам знания  чрез метода опит-грешка, аз ги подобрявам когато се налага. След като създадох най-добрия оперативен план, поканих един пре-квалифициран специалист по въжедостъпни работи да ми помага в случай на нужда на външния наклон на стената. Всъщност трябваше ми „мъртва душа“, за да създам конфорта на фирмата- клиент която ме нае да свърша работа, за която и една от шестте топ компании в света, се отказа да върши.  Видях как краката му се разтрепериха и цветът на лицето му смени няколко цвята. Явно, пак трябваше да свърша солово поставената ми задача. Фотоапаратът беше единствената ми компания. Clothes and shoes by:  www.hillman.bg Photography by Gery and Dany: www.gdstyles.com Powered by: www.Biogame.biz Dry-fit ocks by: www.nike.com

Уникална история на един всъдеход

АЗ ИМ ДАВАМ, ТЕ НЕ ИСКАТ
Записки на Иван Кристоф

Тази аварийната кола исках да я даря на Гражданска Защита, но от Софийското звено, ми отговориха, че нямали нужда защото те си имали супер Лада Нива коли, които им вършели супер работа.

Тази история има предистории, които не биха били понятни за хората ако не са запознати с Тъмната страна на „спасяването“ у нас. От една срана си спомням за тези случки с насмешка, но когато станат нещастни случаи като този с  в който загина Грабчо и приятеля му, които след като спасиха давещо се дете в морско вълнение в Черно море, просто ми се свива сърцето и нещо в корема. Особенно изказването на  действащата Министърка на МИС Емел Етем, която просто от уважение към жертвите в този случй, ще ги спестя. След като винаги съм казвал, че това което става в МИС в много случаи е абсурдно, и теста на времето показва къде липсва морала, смятам, че като човек живял почти половината си живот в чужбина, мисля и дискутирам такива теми така както се прави в развитите държави. А ние сме развита държава, нали! Това са теми, които се избягват да се говорят защото или са политически некоректни, някому неизгодни, или „деликатни“. А абсурда на тази история си заслужава времето за написване. Просто да се обменя опит и да бъдат подготвяни тези които с цената на много време, нерви, усилия и средства се опитват да променят нещо в България.

Интереното  е, че думите спасяване и оказване на първа помощ не фигурира в конституцията на България и са  снякакви различни статуса – задължения на държавата vs. комерсиални услуги.

През 2005 г. направих фотоизложба в Парламента на тема „Bulgarian Achievements in Vertical Operations”. Специално за нея от Канада пристигна офицера Алан Брайънт от отряда за бързо реагиране на Metropolitan Toronto Police. Той е най-добрия специалист по тактически прониквания с помощта на въжета и специализиана екипировка в труднодостъпни места по вертикала на високи сгради. Като казвам високи сгради, аз имам в предвид наистина високи сгради, а не като нашите блокчета или хотели на които им падат козирките.

Ани Заркова направи еклюзивно интервю с Алън за в. Труд, като му посвети цяла страница. Интересно бе да наблюдаваш как тази невероятна жена и професионална журналистка се мъчеше да разбере дали това което и превеждах като отговори на топ полицая бе истина. Например, тя го пита: -Добре де, а имате ли проблеми с колегите които работят и за другата страна на закона. А командоса в учуда отговаря: – Не Ви разбирам за какво говорите? Как така да работят за другата страна на закона?

Разговора се водеше горе долу така:
А. Заркова: – Ами, за да си докарват допълнително доходи, не работят ли в извънработно време, като охраняват и бизнесмени.

А Браънт: Ама това не може. Това е конфлик на интереси. Всеки полицай подписва декларация , че няма да работи допълнително и да има конфликт на интереси. Освен това, това е неморално…

А. Заркова: Ами добре де, но тогава кой охранява бизнесмените, които имат много пари?

А Браънт: Защо трябва да ги охраняват? В Торонто те си ходят безопастно навсякъде. Ако имат проблеми се обръщат към полицията.

А. Заркова: Ами ако те са много богати има заплаха за живота им?

А Браънт: Ами ние нали за това сме. Да се грижим за тяхната сигурност. Ако имат проблеми ни се обаждат в полицията.

Тогава видях, че Ани нещо недоумява и ме гледа учудено и обясних, че там няма мутри по улиците и ако има такива, веднага ще ги наобиколят полицаите и….

Тук ще вмъкна един пример за подобно учудване на наш съгражданин в Торонто, Канада. По време на един благотворителен голф турнир в Лайън Хеад Голф енд Кънтри Клуб, си пиеме кафето с Кмета на Торонто. Тогава тамън го бях питал, би ли искал да направим нещт подобно и в България, но той ми отговори: – Приятелю, знаеш, че какви ли не неща сме правили и можеш да ме виснеш от хеликоптер, но моля те, в тази страна не искам да ме караш да ходя.

Та доста си бъбрехме и след като той си тръгна, при мен дойде едно момче Бисер Бисеров (комютърен специалист) и ме попита: – Къде е кмета на Торонто, би ли ме запознал с него? А аз му казвам, че той току що си тръгна, и да ме бе питал като бяхме заедно. Бисер се упули и не можа да повярва. Разбрах го. Той е свиканал кмета на София да е с охрана и т.н.

Та да се върнем на интересното прекарване на спец полицая Алън в България и неговата уникална среща с екипа на столичното звено на Гражданска Защита.

Изложбата бе организирана със съдействието на Алианз България и техническата подкрепа на Хюлет Пакард. Екипа на Алианз и HP България свърши невероятна работа в организацията. Снимките бяха отпечатани на матова хартия и въпреки голямто увеличение, качеството бе невероятно. Особеннно снимките заснето през нощтта на нвколко стотин метра над земята. Мястото на събитието бе избрано, заради закрития достъп на зрители и охраната на НСО. Някои от снимките предизвикваха заплаха за сигурността на някои обекти и бях „любезно” и приятелски предупредин от консултантите инжинери и секюрити менажери, които изрично подчертаха, че някои фотоси не могат да се показват на публиката.

Всъщност интересното бе, че след като минах през охраната се сетих, че съм вкарал електронен пистолет с куфарчето му и заряден катридж (това май си е патрон с около 50, 000 волта). Това бе аксесоар към стъклената витрина, където бяха част от екипировката, която ползвах за по-специални проекти. Изложбата бе открита официално на 9 Април 05, 2005г. B-k „Банкер“ писа „Със съдействието на „Алианц България Холдинг“ на 6 април 2005 г. във фоайето на Народното събрание бе открита фотоизложба” и др.уги медии

Алън бе доста шокиран от София, като гледаше как някакви „бизнесмени” са охранявани като президента Буш. Интерсното бе, че когатои предложих на шефа на баретите и други специализирани служби на МВР и сигурността в България да ги срещна с този човек и да обменят контакти и опит, всичките се оказаха много заети точно тогава.

На сутринта се подготвихме специално по рано с багажа, защото Алън излиташе в 14 часа. До обяд трябваше да сме на летището, но трябваше да запозная спец ченгето на „приятелчетата” от Гражданска Защита. Алън го представих на председателя на тази организация, г-л Николов май му бе името, и му обясних, че за да има сътрудничество и евентуално спонсорство от Канадските служби, първо трябва да ги запозная с представителя на Полицията на Метро Торонто и тогава както си е реда, той ще представи впечатленията си от „колегите” в България. Така би трябвало неформално да се създаде едно приятелство, защото интереси от страна на Канадските служби просто няма.

На какво биха ги научили нашите спасители? Казвам го директно без да съм политически коректен или изтънчен в езика си. Въпреки, че съм син на дипломат. След като видях каво става в тези организации, вече не срадам от скрупули да скривам истината такава каквато е.

Очаквах, като дойдохме с канадския представител на службите за сигурност и експерт по въжените операции с алпийски достъп в тактически операции, нашите държавни служители да имат най-малкото възпитание да са приветливи. Все пак идвахме с „мирни послания”. Тоест, идеята бе да си запиша от какво имат нужда нашите спасители и аз да поема ангажимента да им го докарам до портала им, като всичко бъде за моя сметка. Ако имаше интерес от страна на канадските служби и правителство, което се слави като много дащно и благотворително към социалните каузи на други държави, то това би било едно добро начало за взаимотоношенията между двете държави.

Като пример ще спомена, че някой се връща от Африка, прави презентация на подходящите политици и в подходящата форма и ето – лети самолет за Африка с помощи за 3 милиона долара. Ако се направи една конференция или съвместно мероприятие на което биха били поканени канадски спасители или САРТЕК (Search and Rescue technicians) специалистите, които се славят като най-добрите спасители в света, то това би било не само добра обмяна на опит и информация за най- доброто в сферата на спасяването, но и предоставяне на страшно много техника за страната ни.

Такава е политиката и практиката с канадските силови институции. Ако дойде един самолет HERCULES C-130, пълен с ХЪМЪРИ и друга транспортна спасителна техника, за тях е по-евтино да ги оставят тук, отколкото да ги връщат.

Аз съм се специализирал в градските условия и с тях таим взаимно уважение. Затова и като се обърнахме към тях за съдействие за долуспоменатия пример на пикника, веднага откликнаха, въпреки, че само полета им от Отава до нашата провинция Онтарио, бе на стойност няколко десетки хиляди долара. А в Бълария би им било интересно да им покажа заведенията ни и фолакджийките ни. Такова нещо едва ли биха могли да видят някъде другаде. А дам ли им да карат моторите ми както си искат у нас, направо ще си изживеят незабравими и неповторими моменти. Особенно като ги запозная с Криси, Вили, Надя и Жени с огромните цици. А тук и бирата бе супер евтина. Аз не пия, ама тези момчета не са като мен. Да не забравяме, че Линда Евангелиста, Пам Андерсон и едни от най-красивите жени и модели са родени в Канада, представете си и какви спасителки биха дошли…

Ето как биха помогнали и от колегите от други доброволни организаци. Когато организирах един пикник с приятели от доброволчекия спасителен отряд Л.О.С.Т. ( в превод ЗАГУБЕНИ от Lower Ontario Search Team – L.O.S.T.), само те събраха цял огромен ТИР с награди и играчки за посетителите на пикника. От Канадската Армия дойдоха с хелкоптери Лабрадор и направиха невероятна въздушна демонстрация и се позабавлявахме на огромния вентилатор над главите ни. Само парите от даренията от томболата биха стигнали да се закупи най-добрата алпийска и катерачна екипировка за оборудването на всички общини в България. Лично аз не виждам нищо лошо в това.

Та влизаме ние в базата на ГО, в близост до стадион Славия, и сякаш бяхме посрешнати от Призраците на Смъртта, онези дето ги гледаме по филмите за ужасите. Някакво смътно и мразовито „приветствие” ни посрещна. Измъмриха нещо, и за да избегна от хладното посрещане на The Welcoming Committee, направо им предложих да видим с каква екипировка разполагат и после да проведем разговора, защото имахме уговорка с началника им да направим инспекция преди да продъжим към бъдещи взаимодействия и партньорство. Все пак, за да знаем накъде ще вървим редно е да знаем откъде започваме.

Въпросите които си бях подготвил ми бяха реторични, защото им знаех отговорите. Но все пак културата ми изискваше да задам конкретни въпроси и да имам ясни и недвусмислени отговори. В следствие на което щях да напиша официално писмо с препоръките и оформя протокол по който аз поемам ангажимента да осигуря необходимата специализирана техника за аварийнна дейност и спасяване с въжени операции. Част от което е 4х4 всъдеход за офф-роуд терен, пълен с какви ли не КИТ играчки и индустриална обезопасителна екипировка и др.

Игнорирах иронията и коментарите с която „ръководителя“ или какъвто и да беше пешерняк-спасител и асистента му се опитаха да направят относно необходимостта на срещата. Знаех, че те сред тях е настъпила паника при предишната ни среща и те са се ужасили, че аз трябва да ги инспектира. Веднага са организирали кризисен щаб с колегите си от други спасителни звена към държавни организации, занимаващи се с тази дейност. Почувствали са заплаха за темите които разкривам и подлагам на обсъждане. Също така, в тези среди има комерсиални интереси и сфери на влияние които са много доходоносни. Самата идея, че аз искам да подарявам нещо, а търговците да продават, ги вбесява. Ами нали ако им даря екипировка на тези организации, някои хора няма да си получат комисионната…

Странното е, че когато има критичен инцидент като случая с приятеля ми и моториста Митко Ламбов – Грапчо, който да спаси човешки живот и се удави в района на Арапя докато се опитвал да спаси втория давещ се, тези хора не са реагирали адекватно а е трябвало да се съберат чак на следващия ден, за да отреагират на призива за помощ. Но, когато някой настъпва интересите на тези хора,  те действат много бързо и спонтанно.  Та направили са си те мини- конференция на тази тема, изградили са план за действие (което включва и задължителния в такива случай – елемента на дискредитиране) и разпореждане на задачи сред участниците.  Тогава е бил и сформиран СОБТ (Специализиран Отряд за Борба с Торонтото).  Торонтото ме наричаха в тинейдърските години, когато се занимавах малко с алпинизъм и пещерно дело като хоби.  (Тази информацията имам от техен колега.)

Явно в случая с Алън ние им бяхме като конкуренция. По късно бях чувал коментаритепо този случай -“Аре бе, дошли от Канада да ни поучават…“

Нека не забравяме, че този тип хора приемат много лично намесата на други хора в тяхното царство небесно на Всемогъщите, които решават кой ще живее и кой ще умира. Нещо като комплекса Бог, от който страдат някои доктори. Но тук всеки е Спасителя. А даже и библейския Спасител им е конкуренция.  Ако Исус Христос им се появи и се опита да им каже правия път, те ще кажат „Хайде бе, дошъл някакъв от Назарет да ни поучава…“ Просто ми беше доста дискомфортно, че някой им инспектира дейността на тези хора.

За да стигнеме с Алън до гардероба с екипирока за аварийно спасителна дейност, трябваше да се покатерим по някакаква аварийна стълба по вертикала на стената и през един отвор да влезем в едно таванско помещени. Това което видях не ме впечатли… Още повече, че не си представях този достъп и катерене по стената, за да отрагираш бързо при бедствени и критични ситуации…

Като син на дипломат, просто запазих коментарите за себе си, слязох по стълбата и влязохме в една студена стая, за да обсъдим тематиката на посещението си. Т.е., поне да си запиша от какво имат нужда тези момчета и да им го доставя. Обяснявам: правя го за хората и за жертвите а не за да “ухажвам“ Гражданска Защита.

Влязхоме в студената стая, седнахме на някакви стари изтъркани диванчета, и почуватвах още повече нуждата да съдействаме на тази организация. Как могат да спасяват и помагаш на хората, ако не можеш на себе си да помогнат и да си създадат комфорт, за релаксиране след тежки спастителни мисии или аварийни дейности?

Не напразно Vincent van Gogh, Domenico Fetti, и Eugène Delacroix рисуват картината си The Good Samaritan, на който самарянина е нарисуван на здрав и добре охранен породист кон. „Добрия самарянин“ е явно добре облечен и със сабя… В картината на Ван Гог дори има и отворено кофчеже… Схващаш намека нали! Че за да може да помога на другите, самарянеца може да си го позволи. А нашите спасители биха могли да отреагиват и спасяват  по-добре ако са екипирани, нали? Това ще е в помощ най-вече на жервата, нали? Точно заради това бяхме тук.

Седнахме и от разположението ни оцених ситуацията и начина по който ще се проведе срещата. Това нямаше да бъде разговор а отстояване на позиции. Както в преговорите, разположението на участниците на масата издава позициите им и кой от кой лагер е. И на кой терен е.  Ние бяхме двама души заобиколени латерално и фронтално от тях. Изгледах ги с голям интерес от ляво на дясно, докато погледа ми стигна до тартора им. Лесно можеш да го разпознаеш в случая. Той просто като повечето мутри, трябва да прилича на Дон Вито Карлеонне или да имитира леко килнатата глава на тогавашния най – популярен политик – главния секретар на МВР . Разбира се, имитациятата трябваше да е поразителна, и явно добре оттренирана и преигравана. Усетих, че нещо интересно ще се разиграе пред нас. Бях подготвен за подобен спектакъл. Очаквах го.

Тук ще спомена, че за разлика от срещите ми с представители на канадските спасителни организации, като полицията, пожарната, бързата помощ и др., обикновенно сядаме на кръгла маса или обстановката винаги е много предразполагаща.   В БГ обаче е различно. Винаги ти става ясно кой е боса или се прави на бос. В срещата ми с другаря Бабукчиев, шефа на ПСС, той стоеше в като дирктор, завършил училище за директори. До шефа бе задължителния атрибут – протежето му, вечно кимащ в одобрение на това което казва шефа и при пощракване на пръстите, му поднася необходимата литература за справка на правомощията си… Тук ситуацията бе подобна.

Получи се една дълга пауза, която подсказа, че представлението започва. Главния актьор, пое бавно и дълбоко въздух, зае позицията на  Бате Бойко (леко килната глава) и бавно, бавно, ама много бавно и със сериозен поглед (всякаш решаваше проблемите на световната криза)важно зададе оттренираната реплика:
-Кажи бе, Торонто, какъв ти е на теб проблема сега?

Unfu…belivable!

Не можах да не се сдържа (заради канадеца)  и изсмея. Отговорих му:
-Какъв проблем бе? Вие сте проблема. Хайде стига сте си го мерили, на кой му е по-голям и по-дебел, а ми отговорете на въпросите за които съм дошъл, за да си направя доклада на инспекцията и да си ходим.

Онези зяпнаха и замръзнаха с голямя зяпнала уста. Явно не очакваха такъв отговор. Алън стоеше в очуда и въпреки, че не знае и дума български, освен ако не е научил нешо от купоните на които го водих, усети, че не сме добре дошли тук. Международни „body language“ е лесно разпознаваем. Той има 18 години опит в полицията и може да разпознае бандитското поведение дори преиграно в ролята на „Кръстника“.  Докато се окопитаха онези, продължих:
-Имаме полет в 2 часа и гостът ни си занимава за Канада. Така, че да караме по същество. Дошли сме тук да ви помогнем, да набележим от какво имате нужда и да ви го добавя лично от Канада.  

След като загуби моментума, Мистър Дон Корлеоне отоговори:
-Ама ние нямаме нужда от помощ и всичко си имаме.

-Така ли, я да видим! Извадих си бележника и започнах да си вадя бележки:
-Така, с какви очила за нощно виждане разполагате.? Коя генерация са и какъв тип…? Тези ме загледаха като че ли съм луд.
-Момчета, това са неща които даже децата могат да си ги купят е магазините на Торонто и някои разполагат с такива. Кажете ми с какви парашути разполагате, какви парапланери използвате за издирване на жертви по въздух, какви мобилни комуникаци за сателитна връзка, какви GPS и микропредаватели със сигнал за бедствие ползвате в случай, че сте затрупани и др… 

Отбелязвах си само с НЕ, НЕ, НЕ…
-Какви са ви моторите за спешно реагиране и моторизираната техника за офф-роуд и всъдеходите…

Пак отбелязвах си само с НЕ, НЕ, НЕ…
-А какви джипове или 4х4 аварийни коли ползвате?

-А, ние си имаме една супер Лада Нива, която ни върши страхотна работа, ми отговориха те.

-Браво, а имате ли нещо да ви даря една мощна японска 4х4 аварийна кола, която е предназначена за аварийно-спасителна дейност, пълна със специализирана екипировка за височинно спасяване?
- Ами нашата машина си е супер…, и почнаха да ми разтягат локуми за руската техника.

-Добре, бяхте много любезни. Тръгнахме си, а Браън ме погледна в очуда, защото не можа да разбере какво стана. Казах му, че ще му обясня след малко. В колата го попитах, усети ли конфликта на интереси?

-Oh, yeah! Loud and clear. Tова бе отговора му.

 To be continued… (Следва продължение)

КОЛКО ЖЕРТВИ ОЩЕ СА НЕОБХОДИМИ!

Статия на Иван Кристоф

Саможертвата на Митко Ламбов – Грапчо, да спаси човешки живот и пасивното убийство от страна на „спасителните служби в България ме накара да си върна спомените за една трагедия, която се случи в следствие на криминалната безотоговорност и пасивност от страна на държавните ни структури- случаят в Бяла.

Трябваше ли политическите ни „лидери“ да дочакат наближаването на влизането ни в Европейския съюз, за да се направят на заинтересовани за сигурността на сънародниците ни?

Нима Министерството на държавната политика при бедствия и аварии нямаше средства, за да осигури модернизирани транспортни средства и техническо оборудване, за да може Гражданска защита да отреагира по най-бързия и ефективен начин на фаталната катастофа на моста до гр. Бяла? Нима трябваше да има повторение на предишния трагичен случай, в който загинаха 29 човека и пострадаха хора, за да разберат ръководителите и служещите от горепосоченото ведомство, че техниката им е много стара и трудноподвижна? Нима за повече от 15 години административният апарат и всички изредили се през тези години правителтва не съумяха да заделят нужните фондове, за да обезпечат адекватни и навременни реакции при такива тежки инциденти?

В момента правителството коментира и акцентира предимно на превантивните мерки, които трябва да бъдат взети, за да се редуцират подобни тежки инциденти. Такава превенция безспорно е нужна. Фактите в развитите страни обаче показват, че дори при перфектно развита пътна инфраструктура и законови регулации инциденти се случват и тогава идва ролята на служби като Гражданска защита, за да бъде сведен до минимум броят на жертвите и пострадалите.

Оставки отново няма… и се питам: цялата ли отговорност трябва да бъде поета от 24-годишния шофьор, управлявал злополучния ТИР? От един младеж, който с нелек труд и много напрежение изкарва хляба си? А в същото време пресата ни шокира с поведението и агресията на негови връстници – „деца“ на днешните управляващи, която се излива в клубове и дискотеки?!

Нека всеки от нас добре се замисли за личната си вина в този инцидент и най-вече онези, на които сме гласували доверието да се грижат за нашата сигурност. Ако се докаже, че водачът на камиона има вина, той бързо ще получи своята присъда. Но тези, които с бездействието си убиха толкова хора, нека поемат професионалната и политическата си отговорност и имат достойнството поне да се оттеглят. Поне това! Защото заради тяхното бездействие един млад човек ще лежи в затвора и цял живот върху него ще тегне вината за случилото се и ,както се очертава, ще трябва да я поеме сам. Твърде много разбити съдби заради нехайството на тези, които години наред не си вършат работата.

В медиите прочетох доста „научни“ обяснения за нумерологията (цитат: Комбинацията – град Бяла и река Янтра, съдържа в себе си удвоеното число 9, което някои специалисти разглеждат и като преддверие към психични проблеми и направо безумие…) и разни проклятия. Аз не разбирам от астрология и Божи дела, но зная, че пасивността и неефективната дейност на политиците и държавните ни служители, отговорни за помощ при бедствия и аварии, допринесоха за неспасените навреме жертви. В професионалния свят и обществен живот, който прекарах в Канада, се счита, че когато знаеш или осъзнаваш, че с бездействието си можеш да лишиш от навременна помощ пострадал или умиращ, от морална гледна точка това се разглежда като пасивно убийство. За съжаление това за пореден път се случва със страната ни и никой не поема отговорността.

Поклон пед паметта на загиналите ни сънародници и най-искрени съболезнования на техните близки за тежките загуби! А в навечерието на Нова година, когато политиците ни с чаша вино в ръка се поздравяват с празника и си пожелават здраве и дълъг живот, нека си зададат въпроса ДОСТОЙНО ЛИ ИЗЖИВЯХА ТАЗИ ГОДИНА?!